Тази статия не я правя да се рекламирам, мойта реклама е умението да си върша работата добре и доволните клиенти да ме рекламират от уста на уста... Таз статия е да спеделя моят над 25 годишен опит, изразяваики мойта гледна точка как се прави, кое е редно и подхода към тази професия...

Гордо мога да кажа че шиенето е занаят, а аз съм част от него над вече 25 години. Първите стъпки направих като взех диплома моделиер-конструктор, и като всеки млад човек реших че знам всичко, но дипломата ти дава основата, останалото се греди с опита и провалите. Ако има хора които казват че не са грешали, че са велики и най добрите...ооо... те са най праволинейни и ограничени в развитието си. В тази и в други професии винаги можеш да се нограждаш, учиш на нови неща и да си стъпил здраво на земята че всеки греши, но умния се учи от грешките си и неги повтаря.

Труднали е мойта професия?...-да трудна е 

Защото всеки нов проект , е ново предизвикателство, с опита нещата стават по лесно, но одговорноста е същата.

Винаги началото е шивашкия опит, после се развиваш в констроиране и кроене, докато не почнеш да шиеш на клиенти. 

Важното е: да създадеш твой начин на работа, който да изградиш в твой план за ред и последователнос, който с времето да е твойта работна едетичност. 

Клиента очаква от теб качество и прецизност, но небива да се меша в начина на изработване. Аз казвам първата поръчка показва дали клиента ще хареса начинати на работа. Реплики:-"Предишната ми шивачка ми ги шиеше по тоз начин...т.н."  

Ако се опиташ да работиш спрямо всеки клиент различно, в един момент ще правиш само грешка след грешка. Ти избираш клиентите. Вяка първа поръчка е бизнес оферта и критерии дали ще продължиш да правиш бизнес с тоз човек.

Ти не си нает от клиента за работа, а си нает за проект, в нашта професия това е вид усруга дали ще е корекция или шев. След изпълнението двете страни решават дали ще продължът с други проекти.

Опита те учи да се оважаваш и цениш труда. Когато нещо го почваш да го правиш лесно с натрупване на опит, това се нарича стаж. А натрупания стаж във всяка професия води до високо заплащане, при услугата стажа води до повече доходи, не намаляне на цената на услугата. Клиента плашта за труда който си оценил, не за какво време ти ще го направиш. По таз логика ако бързината е фактор то начинаещия трябва да взима тройно дори повече, защото му трябва повече време.

Гордо мога да се нарека ШИВАЧ, защото без това омение няма как да изработиш дрехата. Но...

Някои професии умението се разделя по степен на познания.

А аз се определям като творец,ходожник, майстор, с всичките си омения бих се нарекла:

Моден Творчески Съветник

или Моден консултант.

Значението СТИЛИСТ...

 За да изработиш една дреха, независимо дали си лубител или профисоналист. 

Трябва до си:

Моделиер,технолог,крояч,шивач,стилист.

В произвотствота това са оделни професии... Но за един моден консултант

Са задължителни умения които трябва напрекъснато да осъваршенства.

Лубовта към това да измисляш, твориш и създаваш красиви нови Дрехи .

 Страница 1

Много хора смятат че хората в сектор услуги печелят много и са богати. Да но не всички професии спорет мен е вярно това, в всяка област има изклучение на свръх печалба. Иначе лафа. "Ако омееш занаят гладен няма да останеш" трябва ше да е: Ако  омееш занаят богат ще станеш".

Ще използвам пример с клиент който смяташе мойта печалба така. 

За подгъв ми взимаш 10 лв, ако на ден шиеш 10 подгава.  На ден си докарваш по 100 лв, това прави за 22 работни дни 2200лв заплата. Е колко хубаво ако беше истина.

Да оборим първо това 10 подгъва на ден това значи че трябва за 22 работни дни да минат в месеца 220 човека за корекция. И този цикъл да се повтаря всеки месец. 

Ако приемем че е риално, значи в етелието за 8 работни часа ако оделим по 20мин за взимане на мярка и опсъждане на дължината. Това прави 200мин. Или 3h30min от работния ден. Не всички подгъви се шият еднакво. Първо мериш крачолите да са еднакви, после ги одбелязваш и скрояваш, някоии и се порят преди скрояването, пречупват се, някои имат оверлог, едвали всичките ще са с един цвят, така че търсиш точен конец предварително, настроиваш машината и правиш тигела.

Преблизително на един подгъв му оделяш час време.

Ето първата спънка, за 10 подгъва ти трябва 10h., а работния ден ти е 8 часа и след като махнеш и времето за клиента горе- 3h30min за шев ти остават 4h30min, за да не оставяме един крачол за утре, ще пиша възможно на ден при 10 поръчки правиш 5 подгъва.

50 лв на ден, от тях заделяш за фирмени расходи, наем и осигоровки. И за мен остава заплата 0-5лв дневна надница... 

Месечно 22×0-5= 0- 110лв страшно богат човек съм.

Ето истината, работиш редом с лесното и трудни неща, имали работа работиш до опкат, повече от 8h., компенсираш времето което работата е малко или е няма, започваш месеца със страх. И отхвърляш по важност нещата. Първо наема и сметките, после осигоровки и фирмен разход. Ако си оспял в първата половина на месеца. При силен месец не се отпускаш. Защото незнаеш другия месец колко ще е. 

Защо го работиш? Интересен въпрос...

Страни хора сме ние занайчиите, богати сме не на пари а на душа...Не го работим за тоз клиент от който започна исторята, а за тез които ценят труда ни, за това че могат да си носят новите дрехи или че сме одължили живота на любима дреха. 

Ценим труда си, затова не работим за без пари, но истински сме щасливи когато клиента е доволен, и това ни връща и в трудните дни.

Към страница 2

Страница 2

 Когато казъх че в сверата на услугите няма лесни печалби, и работата е винаги много или липсва. Няма 100% сигорност.

Сега ще говоря за тяхната необходимос...

Първо на въпроса имали разделение в професиите?- да. Делим ли ги на мисловни и ръчен труд?-да. Делим ли ги на уважаващи и обикновени?- да. Всичко това грешно ли е?-да.

Ще започна от това че едиственото просто и обикновено,глуповато е мързеливия.

Всяка работа съдържа и мисъл и ръчен труд, някаде едното е повече от другото.

Всяка професия е за оважаване, и от човека зависи дали с умението си ще запази престижа и.

Лошото е, че днес мислим погрешно, оважаваме човек по професята, не по оменята му. Забравяме че дипломата е лис хартия, но практиката ни определя.

Аз разделям професиите на:

 Офисна, земеделска, занайатчиска, творческа.

Всяка една е важна както по оделно, така и заедно за нас. Живота ни е минал през всяки  подобна професия по неопходимост.

Да си изберем продукт от хладилника, например кашкавал.

Соровината иде от земеделска професия...

Опаковката и етикета е взето от офисна професия....

Оформлението е от творческа професия...

А рецептата и как да се направи преди да 

влезе произвотството, е от майстор в занаята...

Тук са всички категории еднакво важни за крайния продукт.

В света в който сме, в сверата на услугите също: в това което те бива гониш съвършенсто в другите категории по неопходимос търсиш и добиваш опитнос.

Истинския оспех - обичай свойта професия и овъжавай другите еднакво...

Към страница 3

 страница 5

Трудно мога да се опиша по друг начин, освем като Моден Творчески Съветник.

Днес всички искат да дават съвети, аз споделям мойа опит, и оставам избора на вас. Която и професия да изберете, или тя ви избере вас. В началото ви дава задоволствие от постигнатото и ви прави цени ми за вас самите, а с много трут и доказване с дела почват да те ценят и другите. А щом си ценен за другите, започваш да цениш труда си. 

С работа се печелят пари, с много работа се печели уважение и правото да желаеш да печелиш повече.

Край

  страница 3

Мойта професия е в сверата на услугата, в категорията на творческа и занаятчиска професия.

Когато избираш една професия искаш да знаеш всичко за нея дори какво се е случвало в миналото и как се гледали хората на нея. Моята професия започва от един обикновен дом, Български дом където жената се е ценяли по това как облича семейството си с една игла един конец и много време и труд тя е шиела, бродирала ги и е влагала любов. Селото е хвалила най-добрата, най-опитната, най-красивата и най-гиздена дреха. Във времето се появил занаята който е давал възможност на един шивач да се доказва с умението да прави страхотни дрехи за своите граждани и хора в общността. Всеки занаят се е учил с чиракуване или предаване на поколения.

Да си занайчия е било голяма чест и носило както оважение на майстора така и на фамилнотомо име...

С навлизането на произвотството, някак си матерялното количество измести оважението,- към насладата от пазаруването.

Но в занаята има и трорческа намеса, която произвотството неможе да измести, тя се осеща в малките детайли и сложноста, все още ценена от много хора. И се създават техникуми а в настоящето се наричат специализирани гимназии...

Мисля че едиствено начина на работа ще се променя, нови и модерни имена да се сменят но занаята няма да изчезне...

Сега да си добър Стилист е равно да си оважаван занайчия...

Каво е общото между тях ???

- умението да твориш като творец, да изпиваш труда като майстор и да радваш клиента с крайния резултат.

Към страница 4

  страница 4

Когато професята избира теб...

От малка бях сръчна в ръцете, харесвах рисуването и да правя неща с ръцете си, Твореца в мен вече беше се пробудил, затова и хобито ми е в направата на Великденски вълнени яйца, рисуване върху текстил и пробвам все нови неща.

Така в радна възраст се запалих по модата и завърших моделиер-конструктор на дамско облекло. По мое време престижните професии бяха специалности с занаят.

Сега нашете професии ги слагат в най малко желание, но макар да има малко, по наше време тя сама отсяваше кандидати те. Така че винаги остават само кадърните...

Всеки занаят е труден като професия..

Към страница 5