страница 3
Мойта професия е в сверата на услугата, в категорията на творческа и занаятчиска професия.
Когато избираш една професия искаш да знаеш всичко за нея дори какво се е случвало в миналото и как се гледали хората на нея. Моята професия започва от един обикновен дом, Български дом където жената се е ценяли по това как облича семейството си с една игла един конец и много време и труд тя е шиела, бродирала ги и е влагала любов. Селото е хвалила най-добрата, най-опитната, най-красивата и най-гиздена дреха. Във времето се появил занаята който е давал възможност на един шивач да се доказва с умението да прави страхотни дрехи за своите граждани и хора в общността. Всеки занаят се е учил с чиракуване или предаване на поколения.
Да си занайчия е било голяма чест и носило както оважение на майстора така и на фамилнотомо име...
С навлизането на произвотството, някак си матерялното количество измести оважението,- към насладата от пазаруването.
Но в занаята има и трорческа намеса, която произвотството неможе да измести, тя се осеща в малките детайли и сложноста, все още ценена от много хора. И се създават техникуми а в настоящето се наричат специализирани гимназии...
Мисля че едиствено начина на работа ще се променя, нови и модерни имена да се сменят но занаята няма да изчезне...
Сега да си добър Стилист е равно да си оважаван занайчия...
Каво е общото между тях ???
- умението да твориш като творец, да изпиваш труда като майстор и да радваш клиента с крайния резултат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар