Страница 1

Много хора смятат че хората в сектор услуги печелят много и са богати. Да но не всички професии спорет мен е вярно това, в всяка област има изклучение на свръх печалба. Иначе лафа. "Ако омееш занаят гладен няма да останеш" трябва ше да е: Ако  омееш занаят богат ще станеш".

Ще използвам пример с клиент който смяташе мойта печалба така. 

За подгъв ми взимаш 10 лв, ако на ден шиеш 10 подгава.  На ден си докарваш по 100 лв, това прави за 22 работни дни 2200лв заплата. Е колко хубаво ако беше истина.

Да оборим първо това 10 подгъва на ден това значи че трябва за 22 работни дни да минат в месеца 220 човека за корекция. И този цикъл да се повтаря всеки месец. 

Ако приемем че е риално, значи в етелието за 8 работни часа ако оделим по 20мин за взимане на мярка и опсъждане на дължината. Това прави 200мин. Или 3h30min от работния ден. Не всички подгъви се шият еднакво. Първо мериш крачолите да са еднакви, после ги одбелязваш и скрояваш, някоии и се порят преди скрояването, пречупват се, някои имат оверлог, едвали всичките ще са с един цвят, така че търсиш точен конец предварително, настроиваш машината и правиш тигела.

Преблизително на един подгъв му оделяш час време.

Ето първата спънка, за 10 подгъва ти трябва 10h., а работния ден ти е 8 часа и след като махнеш и времето за клиента горе- 3h30min за шев ти остават 4h30min, за да не оставяме един крачол за утре, ще пиша възможно на ден при 10 поръчки правиш 5 подгъва.

50 лв на ден, от тях заделяш за фирмени расходи, наем и осигоровки. И за мен остава заплата 0-5лв дневна надница... 

Месечно 22×0-5= 0- 110лв страшно богат човек съм.

Ето истината, работиш редом с лесното и трудни неща, имали работа работиш до опкат, повече от 8h., компенсираш времето което работата е малко или е няма, започваш месеца със страх. И отхвърляш по важност нещата. Първо наема и сметките, после осигоровки и фирмен разход. Ако си оспял в първата половина на месеца. При силен месец не се отпускаш. Защото незнаеш другия месец колко ще е. 

Защо го работиш? Интересен въпрос...

Страни хора сме ние занайчиите, богати сме не на пари а на душа...Не го работим за тоз клиент от който започна исторята, а за тез които ценят труда ни, за това че могат да си носят новите дрехи или че сме одължили живота на любима дреха. 

Ценим труда си, затова не работим за без пари, но истински сме щасливи когато клиента е доволен, и това ни връща и в трудните дни.

Към страница 2